Не съществува по-забележителен оптимист от този, който вярва, че е ударил дъното.Аз казах:– Нямам нищо повече за губенеА той – Живота – го прие като лично предизвикателство
Да бъдеш това, което ти е отредено, понякога е по-трудно, отколкото предполагаш.
Да съхраниш себе си, докато изпълняваш дълга си, често е невъзможно.
Да вървиш напред, когато нямаш посока, е отчайващо.
Да се бориш, когато си изкушен да се предадеш, изисква смелост.
Да изгубиш връзка със света около теб не бе въобще така самотно, като да изгубиш връзка със себе си.
Амелия вече не е човек, но не чувства принадлежност и към безсмъртните видове. Решението й е взето. Тя никога отново няма да се върне към света на Михаил Коровин, макар сърцето й още да носи спомен за преживяното с него. Само че животът й е отредил поредната роля, в която тя ще влезе по принуда.
… предишната Амелия никога не би се съгласила да направи това, за което днес бе дошла.Да се преструва.Да краде.Да лъже.
Да направи всичко това с мъжа, когото се е надявала никога отново да не се среща.
– Нуждая се от знанието на Оракула… Искам Амелия.
Това, което тя не знае – този път Михаил Коровин е готов на всичко, за да я задържи за себе си и няма да се откаже, докато не спечели сърцето й.
На пръв поглед ролите са разпределени, но нито един от двамата не предвижда онова, което съдбата им е отредила.
Потопете се в дръзкото и вълнуващо продължение на „Болница за безсмъртни създания“!